четвъртък, 1 септември 2011 г.

Функции на преподаването - част І.

Функциите на преподаването, разбирани като продуцирани отношения и действия (събития) от динамичната структура на преподаването спрямо ученето и обучаемите, могат да бъдат:

                         I.      Управленско-регулативни функции, които поддържат непосредствено или индиректно параметрите на зададените цели и събития в обучението:
   1.      Външно мотивиране – външно (от фактори, които не са у обучаващият се) непосредствено или опосредствено (индиректно) влияние на преподавателя за подбуждане на ученето
   2.      Стимулиране – контекстно средово и личностно адекватно въздействие върху обучаващият се за иницииране, поддържане и контрол на ученето.
   3.      Активиране – модално и модифициране външно въздействие за мобилизиране на различни равнища и интензивност на общите и специфичните интелектуално – познавателни, креативни, емоционални, психомоторни, социални и практически ресурси на ученика. Посредством активирането се придобива субектен статус и получава усещане за собствена стойност, ценност и ефективност.
4.      Целеопределяние и целеполагане.
5.      Тематично центриране – съсредоточаване на вниманието за известно време върху изучаваната тема като входяща конкретизация на съдържанието и начало на неговата структурна организация. Темата е част от единството на дискурса на обучението, а концентрирането върху нея контролира и подчинява целеобразуването и входа към информацията и събитията (дейностите) в обучението. Тя е техен структурен и функционален маркер.
6.      Средово структуриране – подреждане и осигуряване на оптимално физическо и социално обкръжение и условия като стимулатор и активатор за ефективното реализиране на събитията в обучението.
7.      Планиране на учебните съдържания – интелектуална операция от синтезен характер за създаване на схема или проект за обема, качеството и подреждането на тематично диференцираните или интегрирани знания, умения и компетенции от учебната програма като независими променливи.
8.      Планиране на сесиите/уроците и други форми на обучение.
9.      Планиране на методите на обучение.
10.  Дизайн на обучението.
11. Програмиране – разширено обективизиране и оперативно представяне на планирането.
12. Организиране на обучението – оптимално ( възможно най-доброто за дадени условия и съобразно за дадени критерии) функционално съгласуване и синхронизиране на действията на субектите в обучението. Организирането противостои на хаоса и абсолютизираната субективност на свободната воля.
13. Регулиране в обучението – съхраняване и поддържане при нужда на целево и съдържателно планирани и ориентирани събития и състояния в обучението, така че да водят към саморегулация на обучаващите се.
14.  Създаване и поддържане на прави и обратни връзки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар