петък, 30 септември 2011 г.

Умения за анализиране в обучение въз основа на придобит опит - част 3

Ето  няколко подходящи въпроса, които можете да зададете по време на анализиране:

    ·      Каква е целта ? 
    ·      Как можем да се справяме с целите ?
    ·      Какво научихме от тази дейност?
    ·      Какво научихме за учебните цели?
    ·      Какво научихме за груповите процеси?
    ·      Какво научихме за  другите хора?
·      Какво научихме добре?
·      Какво може да подобрим ?
·      Кое от наученото можем да приложим в нашата професионална работа?
·      Доколко наученото от нас е в съчетание със средата, която ни заобикаля?
·      Какви са разликите, между това, което сме научили и заобикалящата ни среда?
·      В резултат на това, какви промени бихте предложили?
·      Какъв е Вашият план за действие /специфични стъпки, цели, времева рамка, социална подкрепа, социална оценка, план за оценка и пр./?
·      Има ли нещо, над което смятате, че трябва да поработим още и ако отговорът Ви е “да” - как?
·      Има ли нещо според Вас, над което останалите да работят и ако отговорът Ви е “да” - как?
·      Защо направихме всичко това? /това, което направихме/.
·      Защо ни се струва, че нещата вървят в желаната от нас посока?

неделя, 25 септември 2011 г.

Умения за анализиране в обучение въз основа на придобит опит - част 2

Крайъгълен камък на ученето на базата на придобитит опит е , че “учебният  план“  в никакъв случай не е издълбан в скала.
По-скоро той трябва да бъде постиган като динамичен, гъвкав учебен метод, който непрестанно търси подобрение. В това отношение и във връзка с анализирането и даването на обратна връзка съществуват множество възможности, методи и помощни средства, които могат да бъдат използвани:


Ето някои от тях:

- Изясняване  на емоции. Нека  хората споделят своя опит, който са придобили в съответното упражнение, ролева пиеса, игра и пр. Чрез изясняването  на  техните емоции и споделянето им, е възможно постигането на по-обективен анализ.

-  Изоставяне на  ролите. Ако участниците са имали роли в дадено упражнение или ролева пиеса, дайте им време да ги обсъдят изцяло, като  своеобразен прилюд към завръщането им в реалния свят.

-  Споделяне на самопознанието. Нека участниците споделят и разменят  помежду си опитът, които са придобили, което да им послужи като основа за определени обобщения за дискусия.

-  Хипотетично обобщение. Помолете участниците  да помислят върху причината за сходствата, да осигурят  принципи за обширно проучване на темата, подлежаща на “преговор”.

- Реална проверка. Нека участниците  помислят върху въпроса: Доколко придобитият от тях опит е в унисон с реалният свят?    

- Връщане към реалността. За да подсигурите завръщане към реалността помислете върху това как придобитият опит може да бъде приложен на работното място.

- “Задни мисли”. След като е приключила дадена дейност, свързана  с придобиването на опит, задайте  следния въпрос : “Бихте ли направили тези неща по същия начин, ако ви се представи  нова възможност?”

-  “Ако какво.. ?” Попитайте“ Ако бяхме променили Х, У или Z, как тази промяна би повлияла на реализацията на принципите, които са засегнати?”

- Креативни предложения. Осигурете няколко предложения, които могат да променят по някакъв начин в един или в няколко аспект, опит, придобит  по време  по време на тренинг.

петък, 23 септември 2011 г.

Умения за анализиране в обучение въз основа на придобит опит - част 1

Умения при анализирането

Анализирането представлява своего рода отплата, възнаграждение при ученето чрез придобит опит. Основните умения, които са пряко свързани с този процес са:
      -          Необхоимостта от планиране;
      -          Правилно разпределение на времето;
      -          Придържане към темата /целта на събирането/.

    Ето някои от ключовите елементи за осъществяването на успешен анализ:      
                  
- Правилната преценка кога определени дейности да бъдат предоставени за анализ на отделни членове на групата, на малки групи, на цялата група или някакъв вид комбинация от трите варианта.     
                                                              
- Обяснете на участниците какво означава /каква е същността на/ “прицелване в целта”.

- Определете у кого се намира повечето от фактологическия материал - у водещия, при участниците, при наблюдатели, които също се числят към групата, външни наблюдатели или нещо, съчетаващо и четирите варианта.
                                  
- Преценете формата на представяне като например: видеофилм, инструменти, устни доклади, с или без табла, индивидуално, на малки групи или цялостно в една група.

- Преценете каква роля играе обучителят в целия този процес.     
                       
- Анализирайте подходящите, уместните моменти по време на цялата дейност - нейното протичане от началото до нейния край. По принцип /обикновено/ ние гледаме анализирането или даването на обратна информация като на доклад на решения, заключения, знания и т.н. Но има и други методи и помощни средства, които според обучителят-консултант - Силвасайлъм Тагарян, също могат да бъдат подходящи, да се използват при анализа.
/Продължава в следващата публикация/

сряда, 21 септември 2011 г.

Основни особености при съставянето на програма за учене на базата на придобит опит - част 3

В предишните три публикации споделихме от опита си някои изводи от положителните си практики при разработването на обучителни програми. Тук акцентираме на трудностите и грешките, които сме допуснали, и от които днес се учим.



Някои дейности, които трябва да бъдат премахнати
/отстранени/

            Ето няколко неща, които не трябва да правите: 
           
- Да очаквате групата да планира като такава. /Не може да очаквате от нея, че в сряда вечер ще се събирате за работа, след като тя /групата/ никога преди не го е правила./ “Реализъм” е оперативна дума.                       
                                              
- Преструктуриране на нещата /т.е. предоствяне на излишни, прекалено много детайли или други процедури/.              
                                                          
- Да засягате твърде много проблеми, области и пр., които участниците да не могат да асимилират и възприемат.              
                                                          
- Да установявате дистанция между страните “обучител-участник” /например като се храните отделно, да общувате с Ваши колеги твърде често и при това встрани от Вашата група, така че някой да си въобрази, че Вие се делите и страните от групата/.

- Да се грижите за хората /Вие трябва да им позволите да действат и мислят сами за себе си, да упражняват правата си и пр/.      
                                  
- Да се използва една и съща идея два пъти. /Вие трябва да научите и запомните това, което Ви е необходимо от предходната идея и след това да го приложите по нов начин./

- Да използвате твърде често любимите Ви техники. /Недейте да приемате ролята на “Иванчо - едната забележка”/.  
                                                                      
- Да използвате такива елементи, чийто ефект не е комулативен по свой характер. /Отделните модели трябва да се намират в съотношение един спрямо друг./         
           
- Да включвате материал, който не Ви харесва.       
                                              
- Да отделяте малко време за “жизнената” дискусия /фаза на интеграция/.

Основни особености при съставянето на програма за учене на базата на придобит опит - част 3



В предишните три публикации споделихме от опита си някои изводи от положителните си практики при разработването на обучителни програми. Тук акцентираме на трудностите и грешките, които сме допуснали, и от които днес се учим.



Някои дейности, които трябва да бъдат премахнати
/отстранени/

            Ето няколко неща, които не трябва да правите: 
           
- Да очаквате групата да планира като такава. /Не може да очаквате от нея, че в сряда вечер ще се събирате за работа, след като тя /групата/ никога преди не го е правила./ “Реализъм” е оперативна дума.                       
                                              
- Преструктуриране на нещата /т.е. предоствяне на излишни, прекалено много детайли или други процедури/.              
                                                          
- Да засягате твърде много проблеми, области и пр., които участниците да не могат да асимилират и възприемат.              
                                                          
- Да установявате дистанция между страните “обучител-участник” /например като се храните отделно, да общувате с Ваши колеги твърде често и при това встрани от Вашата група, така че някой да си въобрази, че Вие се делите и страните от групата/.

- Да се грижите за хората /Вие трябва да им позволите да действат и мислят сами за себе си, да упражняват правата си и пр/.      
                                  
- Да се използва една и съща идея два пъти. /Вие трябва да научите и запомните това, което Ви е необходимо от предходната идея и след това да го приложите по нов начин./

- Да използвате твърде често любимите Ви техники. /Недейте да приемате ролята на “Иванчо - едната забележка”/.  
                                                                      
- Да използвате такива елементи, чийто ефект не е комулативен по свой характер. /Отделните модели трябва да се намират в съотношение един спрямо друг./         
           
- Да включвате материал, който не Ви харесва.       
                                              
- Да отделяте малко време за “жизнената” дискусия /фаза на интеграция/.

вторник, 20 септември 2011 г.

Основни особености при съставянето на програма за учене на базата на придобит опит - част 2



                        Като продължение от предходната част от описанието за съставяне на програма за учене на базата на придобит опит ви представяме и някои допълнения, които също трябва да се имат предвид.




            Ето няколко неща, които можете да правите:

- Установете с какво ще работите /хора, норми, очаквания, помощни средства/.    

- Изследвайте кои елементи от Вашата програма са /не са подходящи за разискване с участниците. Най-общо някакви промени, свързани с програмата на тренинга могат да се правят, само в случай, че всички членове на групата са стигнали до  това становище чрез консенсус. Отделни личностни възгледи не би трябвало да влияят на това кое всъщност е важно и какво точно трябва да се прави.                                                
-  Поставете ясно формулирани цели.    
                                                           
- Имайте готовност да реагирате адекватно в непредвидени ситуации /Помнете, че Законът на Мърфи все още е в сила/.     
                                               
- Поддържайте и подкрепяйте както цялата група, така и отделните й членове - хората изпитват нужда да поговорят с някого за това какво става или какво ги тревожи.

- Сформирайте своеобразна “домашна база” /Хората имат нужда от специфично пространство, където да се върнат и да поговорят с някого за това какво са научили/.

- Подчертавайте приложението навсякъде /Смехът и игрите са чудесно, но само като материал, от който дирекно може да се учи и то от вече “преминала” ситуация/.   
- Дайте Вашият план на някой колега - ако не можете да издържите този изпит, значи имате проблем.
                                                                                               
- Осигурете обща “пътна карта” - т.е. обяснете на хората какво е съдържанието на всяка тема, независимо от това дали те са 4 или 40.
                                   
- Планирайте собственото си участие /Всъщност най-добрият обучител е този, който е приеман от участниците като член на групата. Този феномен може да стане реалност, ако той демонстрира чрез поведението си, че заедно с останалите е дошъл също да се учи/.                                             
                                   

петък, 16 септември 2011 г.

Основни особености при съставянето на програма за учене на базата на придобит опит

В добавка към разбирането, усвояването и използването на основните особености при съставяне на програма, базирана на придобит опит, обучителят може също да използва редица умствени процеси при съставянето на конкретната програма.
Ето и десетте принципа:

·      Заангажираност. Тъй като целият учебен процес се базира на опита и практиката, следва, че участниците трябва пряко да бъдат заети и заангажирани през цялото време.

·      Последователност. Въведете между предхождащите и следващите дейности няколко помощни, за да се осигури последователност и непрекъснатост на процеса.

·      Удовлетвореност. Нека всички дейности, които ще намерят място в програмата, бъдат свързани с работната среда. Участниците очакват дейности, които са практични, реалистични, правдоподобни и т.н.

·      Методичност. Не предоставяте и не генерирайте повече факти и информация, отколкото групата е в състояние да възприеме и анализира. Запомнете, че големият проблем в това отношение произтича от факта, че нещата само се споменават ей така, между другото. Така че планирайте много грижливо времето, което ще отделите за дискусии и обсъждания.

·      Динамичност и бързина. Процесът трябва да е дотолкова динамичен, доколкото да бъде осезаем за участниците, да не ги преуморява излишно и да разполагат с достатъмно време да асимилират предоставената им информация. /Това се отнася най-вече за следобедните и вечерните събирания./ Твърде бързото преминаване от един елемент към друг излага на опастност от провал цялата програма.

·      Цели. Много е важно изясняването за участниците целта /целите/, които се преследват с реализирането на всеки един елемент.

·      Доброволност и безвъзмездност. Тъй като този тип обучение е предназначен за развиване на самонаблюдението, той неизбежно изисква разкриването на някои чувства, мнения, становища, ценности, възприятия и др., а също така даването и получаването на обратна информация. Така че участието в подобни “разкривания” и процеси става на доброволни начала. Усърдието и старанието на обучителя да “подпомогне” или улесни тези лични разкрития, не трябва да нарушава този принцип.

·      Норми /или очаквания/. Въпреки че задачата на треньора е да стимулира сензитивността, участието, експериментирането, “отварянето”, понякога нещата могат да бъдат оставени така, както определят самите участници.

·      Факти. Фактологическият материал винаги е полезен и намира приложение. Всъщност, информация от такъв тип, може да бъде предоставена и в по-големи количества, отколкото участниците са в състояние да асимилират. Така че ние не се нуждаем от много допълнителни улеснения и приспособления, за да възпроизведем достатъчно количество фактологичен материал.

·      Приспособяемост. Бъдете подготвени да промените нещата из основи, ако самата програма го изисква /или се развива с много бързи темпове/.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Въведение в съставянето на програма за обучение за учене въз основа на собствен опит

За да се оформят и съставят такива програми/дейности, курсове и др. правилно, обучителят трябва да обърне внимание на следното:

- Параметрите до които се простира съответната програма и нейните цели;

- Основните принципи - дали самото оформление и съставяне е ефективно, т.е. дали е приложимо в конкретната ситуация.

Абзаците, които следват, разработват тези изисквания и представляват отражение на идеите в тази насока.


                                    Основни особености при съставянето на програма за учене,
                             базирано на опит

Според водещи изследователи ключовите точки и характеристики на такъв вид програми са девет. Те могат да служат като помощно средство при съставянето й:

·      Договор от психологическа гледна точка. Каква степен на заангажираност и обвързаност могат да очакват участниците? В най-добрия случай техните очаквания съвпадат с тези на обучителя.

·      Продължителност и времетраене. Има ли достатъчно време за работа с групата, така че нещата да бъдат оставени “на доверие” между двете страни?

·      Местонахождение и помощни средства. Помощните средства достатъчно удобни ли са за тази програма? А самият обучител подходящ ли е за съответната програма? Подходящ ли е обучителят, за да предостави и приспособи необходимите “инструменти” и методи за решаването на даден проблем? Очакват ли се някакви смущения по време на самата работа като например прекъсвания, зрители и как те могат да бъдат преодолени?

·      Проява на фамилиарност между самите участници. Могат ли да се очакват някакви “вътрешни пориви” от страна на участниците? Техният минал опит и лични преживявания ще бъдат ли в унисон със самата програма?

·      Минал опит на участниците в подобни програми. Присъствали ли са на предишни курсове /тренинги/ , майсторски класове или в интерактивно учене?

·      Брой на треньорите и персонала. Доколко имам нужда от взаимодействие при постройката на самият тренинг и може ли наличието на втори треньор и логистичния персонал в групата да бъде някакъв ограничаващ фактор?

·      Брой на участниците. Наясно ли съм с факта, че уголемяването на група ще изисква повече усилия от моя страна? Ако броят на участниците в групата е по-малък от очакванията, какво трябва да ми подскаже това? Какви непредвидени проблеми и от кого/какво мога да очаквам?

·      Достъп до материали и други помощни средства. Каква помощ и от кого мога да очаквам?

·      Възможни дейности, които да бъдат осъществени със “замах”. Възможно ли е участниците да бъдат върнати обратно /в началото, или предходна дейност/? Как това може да се отрази на цялостния план?

сряда, 14 септември 2011 г.

Цели в ученето въз основа на собствен опит


Разгледано в специфичен план ученето въз основа на собствен опит предполага приложение на широк спектър от интерактивни методи, които да провокират споделянето между участниците и тяхната активност. Това предварително изисва от обучителя или треньора преди разработването на макро и микро дизайна на обучителната програма да дефинира своите цели, отчитайки индивидуалната специфика на всеки от обучителната група и доказаните групи от цели, специфични за обучението на възрастни и ученето през целия живот. А, това поставя да се съобразим със следните сфери:

            Емоционални - промяната на чувствата, мнението, ценностите в интензивна и емоционално ангажирана среда по време на тренинг, е една от типичните цели.

            Съпричастност - научаването на това да почувстваш, че се намираш в нечии обувки е една от останалите цели. Например напъхването в люлеещ се стол и поставянето му в центъра на препълнен търговски център, спомага за разбирането на несъзнателно проявената жестокост, снизходителното отношеине, и дори отвръщението, с което обществото “засипва” “трудните случаи” или просто хора, намиращи се в затруднено положение.

            Взаимодействие - ученето може да достигне до определено познавателно ниво, свързано с придобиването на редица  умения, като например - как се взема интервю, слушане, съветване, даване на обратна информация и т.н. Чрез подходящо осъществено разпределение и структуриране на материала от страна на треньора, участникът може да постигне взаимодействие от две различни коренно противоположни позиции слушател-говорител, треньор-сътрудник, продавач-клиент и т.н.
            Забележка: Тези познавателни умения изискват също познаване на емоционалността, т.е. знания, свързани с  емоционалната  реакция на хората, което се явява като помощно средство на познавателно ниво.

            Усъвършенствани познавателни умения - оценяването и синтезирането на отделни умения също може да бъде практикувано и заучено: обратната информация, насочена  към учащия се, със сигурност ще доведе до появата на умения, ефективни в условията на реалния свят.

            Освобождаване от вредни навици - много от нас притежават различни вредни навици като например предубедеността, поддържането на стереотип, различни фобии и разбира се винаги ще ни бъде от полза ако успеем да се “освободим” от тях. Например добрата симулативна игра помага на мъжете да се освободят от мъжкия си шовинизъм или покорните и смирени могат да си възвърнат своята увереност чрез участие в ролеви игри, когато играят положителна  роля - свършват поставената им задача добре и навреме.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Учене въз основа на придобит опит

Когато по време на обучение осигурите възможността на участниците да преживеят учебния процес, за разлика от това само той да им бъде преподаван в устна или писмена форма, това се нарича учене въз основа на придобит опит. Полезни синоними на този термин са: “учене чрез откритие”, “учене, базирано на опит”, “учене чрез действие”, “учене по интерактивен метод”.

Ние можем да разберем този метод на учене, ако се вгледаме в поведението на учащите се възрастни хора - нещата, от които те не се нуждаят или не искат и които лесно могат да бъдат премахнати:                                                                                            
            - седене и слушане /едностранен тип комуникация/;
            - водене на бележки;
            - формалностите;                                                                                                   
- изолацията от връстници /те искат взаимодействие и контакти/;                
- свръхтеоретичност            ;                                                                                            
- домашна работа /само в случаите, когато определена материя не може да бъде структурирана и заучена по друг начин/;                                                                
- вечерни събирания /освен ако няма сериозна причина те да се провеждат/;          
- голямо количество материал, който трябва да бъде прочетен;                     
- да бъдат надприказвани;                                                                                    
- машинки и различни други малки приспособления.
            Казано накратко те искат да придобият практически опит за своето развитие, а не опит в „класната стая”.

събота, 10 септември 2011 г.

Основни понятия в обучението на възрастни

Тренинг  - Процес на обучение, при който хората придобиват преди всичко социални умения, а групата не надхвърля 12-15 човека. Такива форма са Т-групи, дискусионни групи и други. Съставянето на екип  също се включва в тази категория. Групата работи по предварително зададени теми, но няма строго фиксирана програма. Обучението се води само от специалисти с нужната квалификация и опит.


Семинар  - Процес на обучение, където се  придобиват предимно знания, а не умения. Затова има експерти, които  осигуряват теми за стимулиране на дискусиите. Научаването е резултат от слушане и обменяне на гледни точки между експертите и другите участници. От участниците се очаква да бъдат добре подготвени по дискутираната тема, да вземат дейно участие, и  да не са просто пасивни слушатели. Групата е малка /15-20 човека/, така че мненията могат да се споделят директно. В някои случаи броят на участниците може да достигне и 50 човека, като тогава се работи в малки групи. Продължителността на обучението е в рамките на 2-5 дни .Освен дискусия други методи не се използват.

            Конференция  - Процес на обучение, който съдържа някои от следните дейности:
à        Актуални проблеми се изследват с цел да се разрешат.
à        Може да има “мотивационни” и “изяснителни” пунктове.
à        Може да се представят нови цели и линии на поведение.
            Конференциите варират по степен на участие. “По-добрите” осигуряват на участниците поле на действие, посредством разделянето им на по-малки групи и работа в тях плюс доклади от същите.

            Симпозиум  - Включва представянето на няколко гледни точки от различни експерти. Публиката по принцип е широка и главно слушателска, а понякога поставя различни въпроси. Присъства водещ, който представя ораторите, резюмира и контролира задаването на въпроси от страна на публиката.

            Форум  - Прилича на дебата по това, че различни и противоположни гледни точки са представени на публиката. Характерно е, че участниците не се критикуват взаимно. Публиката е подтиквана да задава въпроси след излагането на всички мнения.

            Модул  - Сходен с форума, с тази разлика, че има връзка между участниците /от 3 до 6 човека/. Публиката също може да коментира или да задава въпроси и е сравнително малка /20-25 човека/, средна /50-100 човека/; голяма /200-500 човека/.

           Майсторски клас – Процес на обучение, при който ярки фигури в сферата на изкуствата или преподаватели с утвърден в обществото практически опит, периодично предават своите знания, умения и успешни практики пред широка група от специалисти в дадената област, студенти и граждани.

          Курсове, програми, сесии и т.н. са общи понятия, от които не може да се разбере много за истинската природа на процеса на обучение, касаещ най-вече участието.
            Ако процеса на обучение представлява по-скоро “да стоиш и да слушаш”, “конференция” и “курс” са подходящи термини.

            Конференцията  включва общо представяне на идеи от различни експерти, а
            Курсът  и майсторският клас изискват специализирана дейност.

           Необходимо е организаторите предварително, съобразно проучването на потребностите, да определят формата на обучение, която е най – подходяща за постигането на поставените цели. Преценете и важността на предварителното запознаване на участниците с начините, по които те ще се обучават, доколко активни трябва да бъдат и какво обучаващите ще очакват от тях преди, по време и след процеса на обучение.
Всяка една от формите има своя специфика както при подготовката, така и при организирането, провеждането и заключителния етап.

петък, 9 септември 2011 г.

Техники и инструменти на преподаване - част 3

Този материал е продължение от - Техники и инструменти за преподаване - част 2.

Техниките на преподаването са отворена система. Всеки преподавател може да ползва свои ефективни техники.
Основното, което се изисква от него, е чрез техниките да икономисва (при възможност и необходимост) излишна енергия и усилия, както и да комбинира различни техники, за да не шаблонизира с преекспонирането на едни и същи техники в обучението.

                         ІІ.      Същински процесуални техники:

2.      Социално-познавателни техники:
-          Създаване на условия за групово и екипно учене, учене по двойки.
-          Представяне на други гледни точки.
-          Преценка на постъпки.
-          Обсъждане на социални проблеми.
-          Възлагане на социални задачи.
-          Предизвикване на просоциално и помагащо поведение – алтроизъм, емпатия и др.

3.      Информативно-комуникативни техники:
-          Запис на тематичен план.
-          Употреба на “пауър-поинт”.
-          Описание.
-          Задаване на въпроси.
-          Показ на ключови думи, понятия и изрази.
-          Употреба на символи и знаци.
-          Активиране на предишни знания и опит.
-          Разделяне на информацията на структурни единици.

4.      Изследователски техники:
-          Експериментиране.
-          Моделиране.
-          Показ на берифициране.
-          Издигане на хипотези, начин на проверката им.
-          Показ на решаване на учебни проблеми, ситуации и инциденти.
-          Търсене на алтернативи.
-          Тестиране.
-          Демонстриране.
-          Търсене на основания, привеждане на доказателства.
-          Описание на евритични и креативни процеси (креативен синтез).

5.      Практикоприложни техники:
-          Показ на техники на учене.
-          Демонстриране на мнемотехники.
-          Действия по алгоритми.
-          Операции за решаване на различни видове задачи.
-          Оценка на решения, извършване на трансфер.
-          Представяне на различни действия, операции и процедури.

                         IІІ.      Контролно-резултативни техники:
-          Наблюдение (тюторинг).
-          Екзаминаторски и проверочни въпроси.
-          Оценъчно тестиране.
-          Коментиране на постижения.
-          Типизиране на грешки и недостатъци.
-          Сравняване на постижения.

Център "Образование за демокрация" предлага на клиентите си обучения и тренинг въз основа на световната наука, практика и специфичните местни и български условия, тествани и адаптирани към нас.