четвъртък, 27 декември 2012 г.

Инструменти за учене - част 17 - Дебати

Упражненията  могат да бъдат организирани под формата на дебати или като се използват отделни елементи на дебатите:

            Варианти:

  • Две обособени групи /екипи/ аргументирано защитават противоположни мнения по един и същи въпрос – с жури оценители или без жури;
  • Участниците изразяват свое несъгласие с дадено мнение;
  • Участниците играят роля на защитници на мнение, което подкрепят;
  • Участниците разменят позициите си по средата на дебата.
Съществуват различни системи за водене на дебати като: структурирано дебатиране на системата на Карл Попър; парламентарни дебати; дебатиране в условията на симулативен съдебен процес.

Във всички случаи е необходимо да има ясни инструкции, добре разпределени роли и деликатно ръководство от страна на обучаващия.

събота, 22 декември 2012 г.

Инструменти за учене - част 16 - Дискусии

        ЦЕЛ  Може и да изглежда банално да споменем, че дискусиите заслужават повече внимание като един от най-важните и най-често използваните методи, когато се работи в групи.
         МЕТОД
         Работата в малките групи и тренинг-курсовете не е нужно да бъдат пълни със упражнения, водени от треньора. Докато треньора може да е експерт върху теорията и техническата част на предмета, обикновено участниците са тези, които  са "експерти" върху нагласите и контекста, в който такова познание и умения са приложими. Ценността на дискусията -  дали ще е между двойки, малки групи или като част от семинар - е, че ангажира участниците в учебния процес. Техният принос се пресъздава от техният опит, идеи, мисли или чувства. Участниците, или съотнасят и прилагат материала към техни собствени преживявания, или задават въпроси и спорят върху него, защото не могат да разберат връзката му с техният собствен опит. И в двата случая, дискусиите са важни за участниците като начин да тестват, пресеят и да усвоят курсовия материал.

Груповите дискусии може да са в две форми - структурирани и неструктурирани.

В структурираните дискусии, треньорът поставя основните теми, въпроси и предмети за дискусия в групата. Освен това, той се опитва да направлява дискусиите като подхвърля интересни теми на участниците и им напомня да не се отклоняват от темата. В неструктурираните дискусии темата е само загатната и треньорът не се опитва да контролира посоката на разговорите.

неделя, 9 декември 2012 г.

Инструменти за учене - част 15 - Игри за разчупване на леда

            ЦЕЛ  Когато се сформира дадена група за първи път, участниците често не се познават добре или изобщо не се познават.Преди да започнат да работят заедно върху някаква задача, членовете на групата трябва да минат през процес на изграждане на някакъв вид отношения и връзка.Методите, които са създадени за тази цел, са известни като т.нар.“ледоразбивачи”, поради основната причина, за която са проектирани – да“разбият леда” между непознати.
МЕТОД
Има начини да се поощрят хората да се срещнат и разговарят въпреки, че при други обстоятелства това може и да не се прояви естествено. Игрите за разчупване на леда трябва да бъдат един бърз и удобен начин за новите участници да се опознаят един друг.

вторник, 6 ноември 2012 г.

Инструменти за учене - Част 14 - Решаване на казуси

ЦЕЛ: Решаването на казуси е метод, при който се представя определен казус, който ще се обсъжда и коментира от групата. Казусите се избират в зависимост от темата на обучението.

МЕТОД
Казусите могат да бъдат използвани, за да илюстрират ситуации, случили се на отделни хора, група от хора, семейство и т.н.; или набор от обстоятелства. Всеки казус описва подробно дадена случка или събитие. Обикновено казусът е подготвен писмено и може да бъде копиран и раздаден на участниците за дискусии.

При обучението някои участници може да имат предишен опит свързан с темата. Вие може да ги помолите да подготвят казус на базата на тяхната собствена практика.

Казусите обикновено се базират на действителни примери, но е възможно да се създадат измислени, ако обучителят има широк опит в областта. Някои измислени казуси използват методите тип “какво-ако”,  за да се обмислят реакциите към събития, които може да се случат в бъдеще.
 
ПРИМЕРИ ЗА ТЕХНИКАТА

-          В обучение, относно управленчески техники се представят за групова дискусия казуси със специфични управленски проблеми.

-          По време на дискусия относно личностните ценности и убеждения, участник предлага казус със събитие, за да покаже как неговите ценности влияят върху начина, по който реагира в ситуации.

-          При правенето на план при случай на непредвидени обстоятелства, казусите са направени така, че да описват ситуации, които е възможно да се случат, с цел участниците да обмислят “какво-ако” базата.


понеделник, 15 октомври 2012 г.

Итструменти да учене - част 13 - Раздвижващи упражнения


РАЗДВИЖВАЩИ /ТОНИЗИРАЩИ/ УПРАЖНЕНИЯ
           ЦЕЛ: Тези упражнения се използват, за да събудят и заредят с енергия групата. Те могат да бъдат използвани в най-ранните етапи на групата, за да включат хората в работата или в по-късните етапи, когато интереса и вниманието са понижени.



МЕТОД

Много от тези упражнения се осланят на физически раздвижване. Внимавайте при подбора на упражненията, защото някои членове от групата могат да имат физически увреждания, а в никакъв случай не бива да игнорирате нито един от участниците.




 

 

неделя, 30 септември 2012 г.

Инструменти за учене - част 12 - Рисуване

ЦЕЛ
Когато хората се срещнат в групи, често демонстрират своите вербални способности да обясняват, описват и защитават своята позиция върху темата. Вербалните дискусии и спорове много често са полезни, но са склонни да се осланят на аналитичната и рационална част на мозъка. Отивайки към субективните компоненти на ситуацията, каквито са чувствата, възприятията и нагласите, става по-трудно. Фразата “една картина струва колкото хиляда думи” събира в себе си предимствата на тези техники. Една диаграма, рисунка или анимация може да илюстрира аспекти на една ситуация, която ще отнеме много думи, за да се представи.
МЕТОД
Когато групата желае да се съсредоточи върху специфични случки или събития, предложете изработването на картинна лента, за да се отбележат отличителните черти. Картинната лента има формата на табло с рисунки от около 6 до 8 рамки на всяка отделна страница, приложена на лист хартия или флипчарт. Рамките са номерирани, за да покажат последователността.
В първата рамка на таблото е нарисувана началната ситуация на случката. Показани са ключовите персонажи, чрез човечета или бърза скица. Елементите на диалог между героите се прибавят във формата на балони, съдържащи кратко резюме на това кой какво казва.
Втората рамка се попълва по същият начин, като се отбелязва следващото значително събитие в случката, отново завършени с герои и балончета. Процесът продължава в последователни рамки, докато случката приключи. За да се съсредоточи върху критичните моменти в действието може да отнеме от 6 до 8 рамки.
Целта не е да се представи най-доброто произведение на изкуството, а да се улови есенцията на случката. Грубите скици са добри, когато показват какво се е случило. Само критичните моменти на случката трябва да се отбележат, а не пълен текст-сценарий на всичко, което е казано.  Завършената картина е едва началната точка за анализиране на събитието. В зависимост от характера на случката, анализа може да бъде фокусиран върху няколко момента:
-          Какво чувства всеки от героите във всяка от картините?
-          Дали героите действат според техните чувства или са повлияни от някакъв друг натиск?
-          Към  кой момент финалният резултат става неизбежен?
-          Какво друго би могло да се каже, направи, за да се промени резултата, изхода и кога?
-          Какви други пътища, начини за действие бяха отворени за героите?

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Инструменти за учене - част 11 - План за действие

ЦЕЛ
Планът за действие е начин, чрез който придобитите знания и умения да се планират и прилагат в действителния свят. Те формират една важна част от процеса за трансформиране индивидуалната работа вътре в групата към външния свят извън групата.

 
МЕТОД
 
Плановете за действие обикновено са оформени като кратка работна страница, пригодена за точно определени цели. Много планове за действие се пишат индивидуално или в малки групи като дневник/записки.
 
Съвет: Използвайте серия от въвеждащи или подсказващи въпроси в плана за действие, които могат да съсредоточат вниманието върху определени сфери, за действие, подхождащо на условията/ситуацията.
Осигурете време за отговор и за завършването на плановете за действие към края на всеки курс или група.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ


Име ...............................................................................Дата..............................

Тема на обучението ..............................................................................................

Моите причини да участвам в този курс бяха.................................................

..............................................................................................................................

..............................................................................................................................

..............................................................................................................................

Най-важните неща, които научих от този курс са: .........................................

...............................................................................................................................

...............................................................................................................................

Това, което научих или открих се свързва с моята работа по следният

начин.....................................................................................................................

................................................................................................................................

Нещата, които смятам да направя сега, или да правя по-добре са:.................

................................................................................................................................

................................................................................................................................

Нещата, които смятам да спра да правя, или да правя по-малко, са:..............

................................................................................................................................

................................................................................................................................

Други планове за действие от този курс са:.......................................................

................................................................................................................................

Аз планирам да прегледам този план за действие на.......................................

събота, 1 септември 2012 г.

Инструменти за учене - част 10 - Упражнение за доверие

Множество авторитети в областта на лидерските  умения, комуникациите, мениджмънта и пр. отстояват твърдението, че ефективното лидерство се базира на приятелството и доверието. Върху скалата по-долу отбележете на три точки върху нея степента на:
1.   Доколко се доверявата на Вашите сътрудници /С/.
2.   Доколко се доверявате на шефа си /Ш/.
3.   Доколко Вашите сътрудници Ви имат доверие /С-А/.
/Следва примерната скала - символи: шеф - Ш, сътрудници - С, сътрудници и Вие – С-А/
            А това е скалата, която Вие трябва да попълните:
 
ниско  1        2         3         4           5          6           7          8            9           10  високо
 
            След като сте попълнили скалата, ще сформирате малка група заедно с още двама участници, с които да обсъдите резултатите. Ние ще завършим това упражнение с обобщаваща дискусия на тема: важността на доверието като фактор за формиране на успешно лидерство.
            Тази скала може да бъде използвна за оценка на отделната личност или на нечий шеф.
            Такива рейтингови процедури могат да бъдат използвани за оценка на асертивно поведение, интимност, умения за набиране на сътрудници, нечия креативност и пр.
Друг  начин за използване на цялата оценъчна скала е за специални цели или на неформална основа - когато обстановката е напрегната и Вие трябва да окажете помощ на отделен човек или  на  цялата група, т.е. да помислите над проблема, концепциите, чувствата или над определено решение чрез прилагане на измервателния принцип /оценъчната скала/.
Като пример за това може да послужи следният диалог, воден между участник и обучител:
У: Не съм сигурен дали ще успея да се справя в тази работна ситуация.       
О: Не си сигурен?
У: Не, не напълно.
О: Нека да видим дали можеш да бъдеш по конкретен в своите чувства /можеш ли да ги изразяваш точно/. Ето десетстепенна скала. Можеш ли да изразиш на нея това, което чувстваш?
Ето още един пример:
У: Аз не мога да разчитам на моите подчинени.
О: Не представляват ли зависима група?
У: Бих казал не.
О: Нека да видим дали можеш да бъдеш по-конкретен в изказванията си. Ето скала, градуирана от 1 до 100. Ако трябва да изразиш тяхната зависимост, каква степен би дал?
У: Около 20.
О: Това е твърде ниско.
У: Точно така.
О: А сега, как би оценил тяхната способност да поемат рискове, креативност, съзнателност?
По време на обучение за подобряване на човешките взаимоотношения, водещият може да започне  следната дискусия:
О: Малцинствата винаги /често/ приписват липсата на заинтересованост на мнозинството и неговата среда. Ваня, къде виждаш себе си в този процес?
В: Бих казала около 85.
О: Ема, съгласна ли си със самооценката на Ваня?
Е: Категорично не. Смятам, че тя е някъде около 30.
Обучителят може да представи скала, отразяваща противопоставящ се конфликт - нежеланието да се срещнат различията “лице в лице” и да се работи с тях прямо, откровено и конструктивно. В този случай обучителят трябва да помоли и двете страни да се самооценят и да нанесе резултатите на скалата на таблото.


четвъртък, 16 август 2012 г.

Инструменти за учене - част 9 - Оценъчна скала

     Както видяхме, в предходния инструмент, от отговарящия се изисква да даде еднозначен отговор. При други обстоятелства би било по-реалистично да се помолят участниците да отбележат такава степен, която отговаря най-точно на изразеното от тях становище или честотата, на която съответства тяхното поведение в конкретна ситуация. Следователно е налице необходимостта от оценъчна скала.
           
    Забележете, че те се различават помежду си както по формата, така и по оценяването:

1.   Например в тест с включено съдържание - “Моите умения като слушател”, където се използват ключовите думи “никога”, “рядко”, “обикнвено”, “често” и “винаги”, т.е. числата са заменени с думи. Освен това в подобни тестове са включени допълнителни на брой елементи за оценка, представени чрез въпроси, чрез които участниците могат да сумират фактите и да ги представят в диаграми.   

2.   Друг начин за оценяване на същия тест е този:
                        Никога     - 2 точки
                        Рядко       - 4 точки
                        Понякога -  6 точки
                        Често       -  8 точки
                        Винаги     - 10 точки
            На тази сакала най-високият резултат е най-добрия. Точките могат да бъдат и разположени в обратен ред, така че желаният резултат да бъде най-ниския. Обаче изглежда, че профила в тази процедура може да бъде от голяма полза за самия участник. Работата е там, че има множество начини да бъде представена една оценъчна скала.
            Друг начин за използане на профила е да накарате участниците да попълнят формуляра два пъти - в началото на програмата и в нейния край. Те ще използват различни формуляри за всяко оценяване като информацията от втория път ще я попълнят на първия формуляр. Това ще даде две различни форми за сравнение на една и съща дейност.
            Профилната техника е предназначена за самооценка, но също така може да бъде използвана и за оценка между самите участници. Например в програма, свързана с придобиването на знания за съветване, участниците могат да сравнят тяхното представяне както това е постигнато от връстниците им с техния първоначален метод за саооценка. Двата метода ще покажат драстичните разлики във въприятията на отделната личност и тези на нейните връстници.
           
3. Следва друга форма на оценъчна скала:
_____________________________________________________________________
1            2              3             4              5              6              7              8             9         10
ниско                                                                                                                      високо
               

вторник, 14 август 2012 г.

Инструменти за учене - част - 8 - Попълване на тестове "Да или Не"


При попълването или разработването на тестове може би сте забелязали, че те същесвуват в следните модели:

1.   Тестът просто се “опитва да изтръгне” всички възможни положителни отговори. /”Продаване на идеи на шефа” /;

2.   Тестът се стреми да изтръгне всички отрицателни отговори. /”Даване на обратна информация на работещите”/;
           
3.   Желаните отговори на теста могат да се комбинират между отрицателни и положителни, т.е. да се изисква даването или на единия, или на другия отговор, като първата половина от въпросите изискват единия тип отговори, а втората половина - другият. /”Моята практика в мениджмънта”/;

4.   Желаните отговори на теста не са разпределени по някакъв шаблон, а са хаотично разположени.

5.   Тестът е конструиран така, че да изисква от участника еднозначен отговор, а понякога се среща и другата му разновидност - да осигури повече свобода за действие, отколкото е предоставена в предходния тип.

            Няма никакво значение какъв вид ще придобие самия инструмент при неговото оформление, тъй като и петте варианта преследват една и съща цел - самоанализа от страна на участниците, която до голяма степен се постига при обсъждането на тестовете в малки групи.
            Разбира се някои съставители на инструменти биха спорили за това, че смесеният или варианта, който не се подчинява на някакъв шаблон изисква значително по-голяма концентрация от страна на отговарящия.
            Следващите вариации на инструментите, изискващи еднозначен отговор включват:

1.   Отделните точки на теста могат да бъдат представени като твърдения /”Моята практика в мениджмънта”/ или като въпроси /”Даване на обратна информация на служителите”/.  Някои автори на инструменти биха спорили за това, че тестовете, чиито точки са оформени като въпроси, са по-предизвикателни, стимулиращи, окуражаващи. Това може и да е така, но аз лично смятам, че истинското обучение се осъществява, когато се прави анализ на фактологическия материал чрез работа в малки групи или общи дискусии.

2.   Отговорите могат да бъдат разположени в кутия или на къса хоризонтална линия или просто и двете да бъдат пропуснати /кутията и линията/. Това би оказало незначително влияние върху ефекта от инструмента и зависи единствено от предпочитанията на треньора. /Харесвам “професионалният” поглед върху кутиите, както това е направено в инструмента “Продаване на идеи на кутията”/.

3.   Въпросите могат да бъдат формулирани в един от посочените два варианта: “Вярваш ли ...?” /”Даване на обратна информация на служителите”/ или “Благоприятствам ли за ...?” /”Моите възможности като посредник или предприемач са…”/. Вторият и треитят вариант може би са по-лични или подканващи, но все пак всички въпроси биха дали един стил окуражаващ повече самопознание или просто подтикващи към обикновена учебна дейност.

            Всички от горепосочените варианти не оказват почти никакво влияние върху цялостният ефект от реализацията на инструмента. Съдържанието на отделните точки на инструмента и предоставянето на възможност за анализ на нечии отговори, са основните способи за учене чрез инструмента.

сряда, 8 август 2012 г.

Инструменти за учене - част 7 - Фактори за използването им

          Дискусионен стимулатор. Всички инструменти, които се реализират в подходящия момент и среда, които имат правилно оформено и съобразено спрямо целите на програмата съдържание, са добри дискусионни стимулатори. Практиката в използването на инструментите показва, че за участниците е напълно естествено да отговарят на въпроси или да посочват твърдения, разкриващи и провокиращи техните вярвания, методи, убеждения, практика и т.н.

Стимулатор на интроспекцията. Отново, ако отделните инструменти са конструирани правилно и тяхното съдържание е насочено да обслужва набелязаните предварително цели, инструментите могат да се явят като подходящи стимулатори на самонаблюдението и самоанализата.

Събиране на информация. Инструменти от типа “Довършете изречението” “работят” добре за събирането на информация за изчисленията на индивидуални резултати. Трябва да се спомене, че инструменти от последният тип не могат като цяло да се изчисляват, т.е. получените резултати от тях служат само за ориентиране.

Време за анализ. Всяка работа с инструменти по време на обучение коства време, като при това няма никакви съкратителни процедури, които да скъсят периода до достигане на “дълбоката” дискусия. В зависимост от броя и съдържанието на отделните точки от теста, минималното време за изпълнението им е 30-45 минути, а желаното - 60-90. Анализирайте информацията, като предварително разделите групата на двойки и тройки, което спомага за по-доброто реализиране на самата дискусия. Групата от двама до трима души предоставя необходимата интимност и частност на процеса.

Групови фактори. Както бе споменато и преди, единствената възможност за негативна реакция от страна на групата е когато няколко нейни члена с “изопнати нерви” бъдат помолени да се справят с “доста разбъркан и неструктуриран”  инструмент от типа “Довършете изречението”. /Разбира се винаги някои участници могат да се почувстват доста некомфортно при попълването на тест, който те смятат за твърде личен/. Тази съпротива от тяхна страна идва от факта, че се изисква споделянето на нещата, които обикновено се казват между много близки хора и то в домашна обстановка. От друга страна, някои участници могат да възприемат този тип инструменти като такъв, който им дава необходимата за всеки човек затвореност, затова те могат наистина да попълнят теста, но това да си остане само на формуляра, без да бъде споделяно в групата.

Поле за дейност на програмата. /Обхват на програмата/.  Повечето инструменти могат да бъдат използвани за конкретните цели, които преследва дадена програма. Но някои групи, обаче, могат да не бъдат готови за прилагането на “Допълнете изречението” или “Принудителен избор” до края на самата програма. Следователно, всеки инструмент, който изисква от участниците личностни разкрития, трябва внимателно да бъде преценен и евентуално отхвърлен, а ако се стигне все пак до неговото използване, то това трябва да стане също много внимателно.

Валидност. В крайна сметка всички инструменти могат да бъдат ефикасни по отношение на техния формат и представяне, може би с изключение на тези от типа “Довършете изречението”, т.е. те като цяло трябва да бъдат добре приети от членовете на групата. Изчисляването на резултатите, развиването на един или повече профили, спомага за това. Всъщност доброто приемане на даден инструмент зависи от това дали той ще развие в себе си материал, който да засяга отделната личност. Повечето участници виждат инструментите като “забавно нещо”, дори завладяващи. Опознаването и ученето за другите, дори понякога то да създава неудобства, нещо, което си струва.


В следващите публикации ще Ви предложим някои от най-често срещаните инструменти и интерактивни методи на обучение.

събота, 4 август 2012 г.

Инструменти за учене - част 6 - Фактори за използването им

       Улеснения при постройката. “Довършете изречението” е най-лесният от типовете инструменти, които можете да съставите, а “Принудителен избор” е най-трудният. Инструментите от последния тип се съставят трудно поради обстоятелстовото, че две твърдения, които са в еднаква степен приемливи и правдоподобни поставят на отговарящия дилема, при която той е принуден да избира единия вариант. Но въпреки това и двете твърдения могат да имат достатъчно различия помужду си, за да провокират различни начини на мислене, поведение, убеждения и пр. от страна на попълващия теста.
          Инструментите от типа “Многократен избор” също не са лесни за съставяне, тъй като обучителят трябва да борави с голямо количество материал, който е важен, а същевременно от него се изисква определянето на множество модели и стилове /например лидерство, комуникиране, асертивност и пр./ Нашият пример “Моите подходи при решаването на проблеми” е “много комплексен”, въпреки че в него са разгледани пет различни подхода и стила за решаване на проблеми.

Структура. Под термина “структура” ние разбираме серия от завършени твърдения или въпроси, методика за отчитане на резултати и пр. Всички типове инструменти с изключение на “довършете изречението” притежават определена структура, докато последният се реализира в “свободна форма”.

Леснота при отговорите. Ако инструмент от типа “Довършете изречението” има за цел да изучава из основи чувства, мнения и пр., може да се окаже един от най-трудните видове за отговор. Оттук следва, че участникът трябва по “принуда” да използва свои думи и мисли за довършване на изречението. Обикновено някои участници смятат това доста трудно. Когато при инструмента от типа “Принудителен избор” не се изисква от участника проява на неговите вербални способности, той често му представя проблем поради “отделната” приемливост на групираните по двойки твърдения. Не всеки се радва на борба с възможностите. За да се улесни процедурата по даване на отговори, ние трябва да осъзнаем, че който и да било инструмент, имащ за цел да насърчи самопознание и самовглеждане в нечий стил, поведение, мнение, ценности, практика и пр., може да се окаже твърде труден за участници, които не са склонни към саморазкрития, т.е. да говорят или да се говори свободно за тях самите. За щастие това не е проблем за повечето хора, които участват в тренинги и курсове.

Стрес. В Контекста на предишните заключения, при инструменти от типовете “Довършете изречението” и “Принудителен избор”, стресът може да достигне връхната си точка, особено при даването на отговори на някои конкретни въпроси или посочването на дадени твърдения. Следователно най-добрата обучителна процедура е да се познава групата добре и ако се появи опастността от някаква негативна реакция от нейна страна, използвайте по-предизвикателен инструмент към края на програмата или просто оставете нещата така, както са. Стресът също може да бъде свързан с очакванията на участниците от програмата. Така например участниците могат да очакват някакви стресови дейности по време обучението - учене въз основа на придобиване на опит, а на практика това да се окаже “интелектуална” програма за развитие на мениджмънта, основана изцяло на филми, лекции, разучаване на отделни случаи и пр. Стресовите ситуации могат също да се дължат и на това дали присъствието в групата е доброволно или препоръчано /това може да се отнася и за цялата програма/.

неделя, 29 юли 2012 г.

Инструменти за учене - част 5 - Как да съставяме сами?

Инструменти могат да бъдат получени от съответните издания, в готов вид, консултиращи фирми, колеги и т.н.
Разбира се, ако не можете да намерите подходящите инструменти, необходими за Вашето обучение или смятате, че тяхното изпращане и закупуване е твърде скъпо за Вас, то тогава няма съмнение, че Вие сами трябва да съставите такива. Ако имате някакви съмнения относно Вашите способности да го направите, позволете ми да Ви уверя, че не се нуждаете от никакви научни степени, за да съставите инструменти за обучителните Ви цели. Ние съзнателно употребяваме израза “за обучителни цели”, тъй като нямаме предвид тестове, изискващи много точна оценка и висока степен на валидност. Тук се имат предвид такива инструменти или тестове /викторини/, имащи за цел да раздразнят, провокират, стимулират, да развълнуват редица характеристики. Казано накратко имаме предвид средства, целящи поощряване на самонаблюдението и самоанализата, като фактори за увеличаване ефективността от ученето:
За да разберете как това може да стане, нека Ви запознаем с пет широко използвани инструмента:                                                                                    
- “Да или не”;                                                                                                           
- “Довършете изречението”;   
                                                                                
- “Оценъчна скала”;                                                                                                 
- “Принудителен избор”;                                                                                       
            
            - “Многократен избор”.       

сряда, 25 юли 2012 г.

Инструменти за учене - част 4 - Как да се използват?


Следващите принципи имат за цел изясняването на употребата на инструментите за учене:

1.   Преди да използвате даден инструмент в конкретна ситуация по време на обучението, Вие трябва да си зададете следния въпрос: Защо правя това? Ще съвпадне ли с първоначалния замисъл и функции на настоящата програма? Мога или не да направя връзка със специфична теория, модел, филм, упражнение и пр.? Как това ще се отрази на очакванията на участниците? Отделям ли достатъчно време за анализ от страна на участниците? Може ли този инструмент да доведе до някакви смущения в групата като тревога, объркване и пр.?

2.   Първата стъпка при употребата на даден инструмент е да се обясни на участниците, че това не е тест от училищен тип, т.е. никой няма да го издържи и никой няма да се провали. Обяснете, че целта му е да стимулира самоанализата при извършването на дадена конкретна дейност върху определена тема, на която се прави дискусия, а самата дискусия ще се прави в малки групи след като се сформират.

3.  След като всички са попълнили въпросниците, нека всеки поотделно сам сметне своите резултати, като за целта се предостави ключът с отговорите. Описаната дейност може да се извърши и след като приключи работата в малките групи. Късната процедура би разфокусирала вниманието върху резултатите.

4. Разделете участниците на малки групи за дискусия на теста. Групите до трима души работят добре, като при това е налице възможност за известни различия, но от своя страна интимността и близостта в отношенията може да се развие в по-голяма степен като по този начин се създадат условия за откровено споделяне на резултатите. Типичните въпроси, задавани на групата по време на дискусията са: “Кой от въпросите Ви затрудни най-много? Имаше ли някакъв шаблон, на който се подчиняваха отговорите, и ако да, съгласни ли сте н него? Тестът като цяло беше ли полезен? Какво беше основното, което научихте?” Дайте на групата време за дискусия около 30-40 минути.

5.  Приключете дейността с обобщаваща дискусия в голямата група, в която да се засегне въпроса какви знания са придобили участниците в малките групи. Стартиращ въпрос може да бъде: “Кой желае да сподели върху какво работи неговата тройка?”. Бъдете подготвени за това, че е твърде възможно няколко участника да поставят под въпрос яснотата на формулировките в самия тест и дори валидността на някои от точките. Добър начин да предотваритите ненужна конфронтация е да върнете въпроса обратно към групата по следния начин: “Има ли някой, който да се чувства по същия начин? Да, двама-трима да.”  Отрицателният отговор на това Ваше запитване би бил сигурен знак, че реализацията на инструмента и преживяванията от нея са били полезни.

неделя, 22 юли 2012 г.

Инструменти за учене - част 3 - Кога да ги използваме ?

Инструментите могат да бъдат използави на много места по време на всяка сесия. Например те могат да бъдат използвани като:

·        Подготовка за работа. Инструментите са подходящ начин за “въвличане”  на участниците рано в процеса на обучението, като пример за това може да посочи, че хората започват да работят по даден проблем или задача още преди да са прекрачили прага на залата за обучение. Като допълнение към казаното би могло да се прибави и факта, че те вече са мотивирани от самата програма, осъзнават обстоятелството, че те участват активно и динамично в нея, както и това, че обучаващият се стреми максимално да “връща” всеки от тях към вече придобития опит по време на самото обучение.

·         Айсбрейкър. Даден инструмент може да се използва за сплотяване на групата. Типичен пример за това допълването на определено изречение - дейност, имаща за цел да разнообрази обстановката и развесели участниците.

·         Отварящо упражнение /дейност/ непосредствено преди започване на работа. Обикновената работна сесия, която по принцип, започва с дискусия или просто разговор, може да бъде по-ефективна, ако се постигне по-голяма активност от страна на самите участници и се провокират техните мисловни процеси. В някои случаи съхранението на информацията може да се осъществи от самата група, за да могат да “изпъкнат” по-ясно отделните моменти и стадии на целия процес.

·         Стимулатор по време на работа. Инструментът може да бъде употребяван по време на самата работа със стратегически цели по най-различни начини. В някои случаи той може да се използва като съставен елемент от дадено упражнение.

·         Край на програмата. Инструментът също може да бъде използван като практически подход за закриване на работна сесия или на цял курс /програма/. Приемайки, че участниците са били подложени на въздействието на конкретна теория или практическо занимание, инструментът може да бъде използван като средство, което да подчертае същината на наученото и неговото приложение в реална ситуция.

Забележка: Най-доброто приложение на конкретен инструмен се осъществява, когато групата е анализирала фактологичният материал, като за това и е необходимо достатъчно време - 60-90 минути.

  • Мисловен стимулатор в реална ситуция /когато участниците са приключили обучението/. Програми, чийто предмет са: лидерските умения, човешките взаимоотношения, асертивно поведение, изграждане на екип, общуване и пр. често са свързани със самоанализа, когато участниците се завърнат обратно към своите професионални задължения. За тази цел могат да бъдат предоставени на участниците един или няколко инструмента.
Забележка: Повечето инструменти могат да бъдат използвани на много и различни места в развитието на самата програма, но те трябва да са сигурни, поради вероятността да бъдат осуетени или негативният стресов ефект, който могат да окажат върху някои от участниците. Ето защо някои техники трябва да бъдат използвани в по-късен етап от развитието на програмата.

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Инструменти за учене - част 2 - Основни схеми за композиция на инструмента

Учените, занимаващи се с изучаването на човешкото поведение използват в своята работа множество инструменти. Без съмнение Вие сте чували за такива семантично диференцирани оценъчни инструменти, скалата на Ликърт за “определяне и измерване” на мнението, избирателната техника, кръгови рейтинги, заедно с много други помощни средства, инвентари, въпросници, скали, тестове и пр. Но въпреки прицизната терминология при всеки инструмент, нашият интерес към тях в качеството ни на обучители се изразява в това просто да съберем необходимата ни информация и факти за оценка /диагноза/, както на отделни хора, така и на цялата група, на организационни възгледи и поведение. В по-тесен смисъл, инструментите - нека да ги наречем “инструменти”, могат да бъдат полезни на обучителите при тяхното използване главно в две напревления: даване на обратна информация и собствена информация /самопознание, самонаблюдение и пр./.
Даване на обратна информация.
Това са такива видове инструменти, използващи се от самите участници за събиране на информация и факти за поведението и възгледите на околните. Тези, които събират информацията обикновено се наричат наблюдатели. Тяхната задача се изразява в това да съобщят на “учащите се” фактологическия материал, което ще им помогне да набележат основните моменти при даването съответно на позитивна и негативна обратна информация. Учащите въоръжени с достатъчно количество информация, която по принцип те не могат да осъзнаят, сега се намират в такава позиция, която им позволява да премахнат негативните черти от своя характер или погрешни становища, които преди това са поддържали. Приема се, че всяко изменение от този род, носи смисъл за обучавания /дадената обратна информация е приемлива за него/ и че фактите, които са получени се намират изцяло под контрола на съответния участник, за когото се отнасят, така че евентуалната промяна в неговото поведение например да бъде реално постижима. Например ако обучавания /учащия се/ е твърде сериозен човек, в дадената му обратна информация ще присъстват много малко факти, изтъкващи неговата проява на хумор. И обратна - човекът, който се стреми винаги да “запълни” наличното време в групата /”монополизира го”/, може да прецени, че обратната информация, дадена в предходния случай на него би му била от голяма полза.
Собствена информация /Нарича се още самоописание или самооценка/. Това са такива факти и материали, които предоставят информация на съответната личност за нейното поведение на работното място или за конкретни възгледи, поддържани от самата нея, ценности, характерни нейни черти, възприятия и т.н. Типичните способи за получаване на “собствена информация” са свързани с това какъв стил на лидерство проявява дадена личност или какви са нейните умения като парламентьор, мениджър, комуникатор, мотиватор, треньор, пленер, търговец или доколко умее да поема рискове, а също така и за качеството й на клиент.
            Въпреки, че споменатите способи очевидно могат да бъдат използвани за определяне и оценка на резултати от обучението “преди или след”, т.е. преди започването или след завършването му, ние се интересуваме от тези методи преди всичко от тези инструменти по време на самия тренинг. Казано накратко, тяхната функция е да стимулират и провокират желание за самопознание от страна на участника по отношение на някои негови позиции или поведение в конкретна ситуация, което в крайна сметка да доведе до някакви промени в положителен аспект.