Инструменти за учене - част 5 - Как да съставяме сами?

Инструменти могат да бъдат получени от съответните издания, в готов вид, консултиращи фирми, колеги и т.н.

Разбира се, ако не можете да намерите подходящите инструменти, необходими за Вашето обучение или смятате, че тяхното изпращане и закупуване е твърде скъпо за Вас, то тогава няма съмнение, че Вие сами трябва да съставите такива. Ако имате някакви съмнения относно Вашите способности да го направите, позволете ми да Ви уверя, че не се нуждаете от никакви научни степени, за да съставите инструменти за обучителните Ви цели. Ние съзнателно употребяваме израза “за обучителни цели”, тъй като нямаме предвид тестове, изискващи много точна оценка и висока степен на валидност. Тук се имат предвид такива инструменти или тестове /викторини/, имащи за цел да раздразнят, провокират, стимулират, да развълнуват редица характеристики. Казано накратко имаме предвид средства, целящи поощряване на самонаблюдението и самоанализата, като фактори за увеличаване ефективността от ученето:

За да разберете как това може да стане, нека Ви запознаем с пет широко използвани инструмента:                                                                                    

- “Да или не”;                                                                                                           

- “Довършете изречението”;   

                                                                                

- “Оценъчна скала”;                                                                                                 

- “Принудителен избор”;                                                                                       

            

            - “Многократен избор”.       

Инструменти за учене - част 4 - Как да се използват?

Следващите принципи имат за цел изясняването на употребата на инструментите за учене:

1.   Преди да използвате даден инструмент в конкретна ситуация по време на обучението, Вие трябва да си зададете следния въпрос: Защо правя това? Ще съвпадне ли с първоначалния замисъл и функции на настоящата програма? Мога или не да направя връзка със специфична теория, модел, филм, упражнение и пр.? Как това ще се отрази на очакванията на участниците? Отделям ли достатъчно време за анализ от страна на участниците? Може ли този инструмент да доведе до някакви смущения в групата като тревога, объркване и пр.?

2.   Първата стъпка при употребата на даден инструмент е да се обясни на участниците, че това не е тест от училищен тип, т.е. никой няма да го издържи и никой няма да се провали. Обяснете, че целта му е да стимулира самоанализата при извършването на дадена конкретна дейност върху определена тема, на която се прави дискусия, а самата дискусия ще се прави в малки групи след като се сформират.

3.  След като всички са попълнили въпросниците, нека всеки поотделно сам сметне своите резултати, като за целта се предостави ключът с отговорите. Описаната дейност може да се извърши и след като приключи работата в малките групи. Късната процедура би разфокусирала вниманието върху резултатите.

4. Разделете участниците на малки групи за дискусия на теста. Групите до трима души работят добре, като при това е налице възможност за известни различия, но от своя страна интимността и близостта в отношенията може да се развие в по-голяма степен като по този начин се създадат условия за откровено споделяне на резултатите. Типичните въпроси, задавани на групата по време на дискусията са: “Кой от въпросите Ви затрудни най-много? Имаше ли някакъв шаблон, на който се подчиняваха отговорите, и ако да, съгласни ли сте н него? Тестът като цяло беше ли полезен? Какво беше основното, което научихте?” Дайте на групата време за дискусия около 30-40 минути.

5.  Приключете дейността с обобщаваща дискусия в голямата група, в която да се засегне въпроса какви знания са придобили участниците в малките групи. Стартиращ въпрос може да бъде: “Кой желае да сподели върху какво работи неговата тройка?”. Бъдете подготвени за това, че е твърде възможно няколко участника да поставят под въпрос яснотата на формулировките в самия тест и дори валидността на някои от точките. Добър начин да предотваритите ненужна конфронтация е да върнете въпроса обратно към групата по следния начин: “Има ли някой, който да се чувства по същия начин? Да, двама-трима да.”  Отрицателният отговор на това Ваше запитване би бил сигурен знак, че реализацията на инструмента и преживяванията от нея са били полезни.

Инструменти за учене - част 3 - Кога да ги използваме ?

Инструментите могат да бъдат използави на много места по време на всяка сесия. Например те могат да бъдат използвани като:

·        Подготовка за работа. Инструментите са подходящ начин за “въвличане”  на участниците рано в процеса на обучението, като пример за това може да посочи, че хората започват да работят по даден проблем или задача още преди да са прекрачили прага на залата за обучение. Като допълнение към казаното би могло да се прибави и факта, че те вече са мотивирани от самата програма, осъзнават обстоятелството, че те участват активно и динамично в нея, както и това, че обучаващият се стреми максимално да “връща” всеки от тях към вече придобития опит по време на самото обучение.

·         Айсбрейкър. Даден инструмент може да се използва за сплотяване на групата. Типичен пример за това допълването на определено изречение - дейност, имаща за цел да разнообрази обстановката и развесели участниците.

·         Отварящо упражнение /дейност/ непосредствено преди започване на работа. Обикновената работна сесия, която по принцип, започва с дискусия или просто разговор, може да бъде по-ефективна, ако се постигне по-голяма активност от страна на самите участници и се провокират техните мисловни процеси. В някои случаи съхранението на информацията може да се осъществи от самата група, за да могат да “изпъкнат” по-ясно отделните моменти и стадии на целия процес.

·         Стимулатор по време на работа. Инструментът може да бъде употребяван по време на самата работа със стратегически цели по най-различни начини. В някои случаи той може да се използва като съставен елемент от дадено упражнение.

·         Край на програмата. Инструментът също може да бъде използван като практически подход за закриване на работна сесия или на цял курс /програма/. Приемайки, че участниците са били подложени на въздействието на конкретна теория или практическо занимание, инструментът може да бъде използван като средство, което да подчертае същината на наученото и неговото приложение в реална ситуция.

Забележка: Най-доброто приложение на конкретен инструмен се осъществява, когато групата е анализирала фактологичният материал, като за това и е необходимо достатъчно време - 60-90 минути.

• Мисловен стимулатор в реална ситуция /когато участниците са приключили обучението/. Програми, чийто предмет са: лидерските умения, човешките взаимоотношения, асертивно поведение, изграждане на екип, общуване и пр. често са свързани със самоанализа, когато участниците се завърнат обратно към своите професионални задължения. За тази цел могат да бъдат предоставени на участниците един или няколко инструмента.

Забележка: Повечето инструменти могат да бъдат използвани на много и различни места в развитието на самата програма, но те трябва да са сигурни, поради вероятността да бъдат осуетени или негативният стресов ефект, който могат да окажат върху някои от участниците. Ето защо някои техники трябва да бъдат използвани в по-късен етап от развитието на програмата.

Инструменти за учене - част 2 - Основни схеми за композиция на инструмента

Учените, занимаващи се с изучаването на човешкото поведение използват в своята работа множество инструменти. Без съмнение Вие сте чували за такива семантично диференцирани оценъчни инструменти, скалата на Ликърт за “определяне и измерване” на мнението, избирателната техника, кръгови рейтинги, заедно с много други помощни средства, инвентари, въпросници, скали, тестове и пр. Но въпреки прицизната терминология при всеки инструмент, нашият интерес към тях в качеството ни на обучители се изразява в това просто да съберем необходимата ни информация и факти за оценка /диагноза/, както на отделни хора, така и на цялата група, на организационни възгледи и поведение. В по-тесен смисъл, инструментите - нека да ги наречем “инструменти”, могат да бъдат полезни на обучителите при тяхното използване главно в две напревления: даване на обратна информация и собствена информация /самопознание, самонаблюдение и пр./.

Даване на обратна информация.

Това са такива видове инструменти, използващи се от самите участници за събиране на информация и факти за поведението и възгледите на околните. Тези, които събират информацията обикновено се наричат наблюдатели. Тяхната задача се изразява в това да съобщят на “учащите се” фактологическия материал, което ще им помогне да набележат основните моменти при даването съответно на позитивна и негативна обратна информация. Учащите въоръжени с достатъчно количество информация, която по принцип те не могат да осъзнаят, сега се намират в такава позиция, която им позволява да премахнат негативните черти от своя характер или погрешни становища, които преди това са поддържали. Приема се, че всяко изменение от този род, носи смисъл за обучавания /дадената обратна информация е приемлива за него/ и че фактите, които са получени се намират изцяло под контрола на съответния участник, за когото се отнасят, така че евентуалната промяна в неговото поведение например да бъде реално постижима. Например ако обучавания /учащия се/ е твърде сериозен човек, в дадената му обратна информация ще присъстват много малко факти, изтъкващи неговата проява на хумор. И обратна - човекът, който се стреми винаги да “запълни” наличното време в групата /”монополизира го”/, може да прецени, че обратната информация, дадена в предходния случай на него би му била от голяма полза.

Собствена информация /Нарича се още самоописание или самооценка/. Това са такива факти и материали, които предоставят информация на съответната личност за нейното поведение на работното място или за конкретни възгледи, поддържани от самата нея, ценности, характерни нейни черти, възприятия и т.н. Типичните способи за получаване на “собствена информация” са свързани с това какъв стил на лидерство проявява дадена личност или какви са нейните умения като парламентьор, мениджър, комуникатор, мотиватор, треньор, пленер, търговец или доколко умее да поема рискове, а също така и за качеството й на клиент.

            Въпреки, че споменатите способи очевидно могат да бъдат използвани за определяне и оценка на резултати от обучението “преди или след”, т.е. преди започването или след завършването му, ние се интересуваме от тези методи преди всичко от тези инструменти по време на самия тренинг. Казано накратко, тяхната функция е да стимулират и провокират желание за самопознание от страна на участника по отношение на някои негови позиции или поведение в конкретна ситуация, което в крайна сметка да доведе до някакви промени в положителен аспект.

Инструменти за учене - част 1

Всеки обучител, който е използвал интерактивни инструменти в своите уроци, знае че чрез тяхната употреба се постига динамичност, а учебния процес се осъществява на базата на придобиването на опит. Ето и ключовите характеристики на тези методи:

Заангажираност. Когато се прибегне до използването на интерактивните инструменти по време на обучение, участват всички без изключение, т.е. няма пасивни наблюдатели, които гледат отстрани. Самите участници едновременно дават информация на другите /обратна информация/, събират такава за себе си. Ако желаете да постигнете максимална или пълна заангажираност от страна на участниците, използването на инструментите е най-добрият начин, по който можете да го направите.

 

Реализъм /обективност/. След като фактите веднъж са събрани и участват живи хора в ситуации по време на тренинг, в целия процес няма нищо далечно, отпадат дистанциите между участниците, няма нищо вторично, измислено или създадено по изкуствен път. Информацията и фактите са “тук и сега” живи, личностно-персонални, смислово натоварени, обективни и следователно достоверни.

 

Самоанализ и самонаблюдение. Информацията и фактите, постигнати чрез използането на инструменти подтикват отделната личност да се вгледа в себе си, в поведението, ценностите, становищата и мненията си. В нашето ежедневие ние сме твърде заети “да спрем часовниците”, както това става при използването на инструменти, за да си кажем: “Хей, правя ли го /съответната дейност/ по най-добрия начин?”. Но по време на тренинг правилата и принципите са трансформирани. Нормата като такава прераства в “спирачка” на действието, така че да може да се изрази и изясни целта на дадена дейност или посъпка. Тук развитието на действието е сходно с това по време на спортно състезание, защото не можем по средата на играта да спрем, за да анализираме действията си. Но в практиката е много важно да се спира и да се връщаме назад, за да анализираме постъпките и действията си, разбира се ако всичко се извършва в подходящ момент.

Промени на поведението и мнението. Целта на употребата на инструменти е постигането на промяна в становището и мнението /отношението/, а също така и на цялостното поведение. Нечии възгледи и навици представляват “зърното за нашата мелница”. Ако ние имаме определени факти, т.е. разполагаме с тях и няма какво да кажем на останалите, защо тогава трябва да вземаме тази информация присърце? В крайна сметка трябва да е ясно, че ние събираме такива факти и информация, за да формираме някаква база за по-нататъшни промени в поведението и навиците на хората.

В тази връзка, си спомням за едидно обучение за ръководни кадри, в който се използваха “обзорни дейности за трениране”. Това налагаше осигуряването на актуална фактологическа информация от помощниците на треньора и предоставяйки я обратно на участниците по време на отделните сесии “мениджърът като водещ - обучител”. Когато се срещнах няколко месеца по-късно с участници от този тренинг, те ми казаха, че това е била най-значимата и смислена част от цялата програма.

            Има ли някакви неудобства при използването на инструментите за обучение?

Пфайфър и Джунс цитират няколко такива. Някои от участниците може да се чувстват застрашени от фактите, които се разкриват. Ако са налице такива и се предскаже относително точно тяхната реакция, вредата, която може да бъде нанесена е незначителна. Останалите могат да бъдат впечатлени от множеството информация която излиза на бял свят. Също така някои от участниците могат да се почувстват така сякаш са се върнали обратно назад в училище и им предстоят неприятните изпитания - вземане на изпити и пр., т.е. все неприятни спомени. Обаче, изхождайки от моя личен опит като треньор /а също и от този на доста мои колеги/, ако инструментите са свързани и съотнесени към някоя значима тема и премет, поставени и контролирани на професионално ниво, представени по възможно най-директен път, без никакви неясноти и специфични термини, като учестниците са разделени по двойки, т.е. всеки си има партньор и атмосферата в групата като цяло е поддържаща /членовете й се подкрепят взаимно/, наистина не би трябвало да се очакват някакви затруднения при реализацията им.

            И последна характеристика - по време на обучение инструментите не са, а и не е необходимо да бъдат действителни псохологически средства и похвати. Те се явяват като стимулатори на:                      

- самооценка на поведението на съответната личност, и следователно самооказана помощ.                                                                                                

- оценка на поведението на околните - индивидуално или групово, така че тези, които са получили обратната връзка да я използват ефективно за самопознавателни цели, анализ, дискусия и вероятна промяна в поведението си.