събота, 28 април 2012 г.

Ефективното представяне - част 2

ПЛАНИРАНЕ И СТРУКТУРИРАНЕ НА ПРЕДСТАВЯНЕТО

Въведение
      ·         Какво ще кажа и защо?

      ·         Началото на всяко представяне трябва:
-                 -            да спечели вниманието на аудиторията;
            -          да служи за въведение;
-          да изложи темата и какво следва;
-          да помогне на говорителя да влезе в  желаната от него/нея роля;
-          да предизвика доверие в опита и знанията на говорителя;
-          да постави начало на процеса на изграждане на доверие;
-          да предизвика у аудиторията желание да слуша;
-          да накара аудиторията да започне да разбира и да очаква с нетърпение
     това, което предстои;
-          да насърчи преодоляването на предразсъдъците у аудиторията;
-          да започне да задоволява очакванията.

·         Представяне на информацията:
-          Групирайте взаимно свързани факти и идеи;
-          Следвайте логическата последователност;
-          Проверявайте дали ви разбират.

·         Съществуват няколко начина на структуриране:
-          логическа последователност;
-          пространствена последователност - подредено в пространството, а не във времето;
-          тематична - темите по ред;
-          проблем/решение;
-          причина/ефект.

·         Ако се опитвате да убедите хората в нещо (а не просто да изложите фактите):
-          изложете твърдението си;
-          бъдете подготвени за възражения;
-          докажете каузата си;
-          покажете практическите доказателства;
-          повторете твърдението си.

·         Интерпретация и допълнителна информация по това, което представяте

·         Заключение:
-          Обобщете;
-          Задавайте въпроси;
-          Подчертайте важното за вас;
-          Положително заключение.

четвъртък, 19 април 2012 г.

Ефективното представяне - част 1


  

           ПОДГОТОВКА И ЦЕЛИ 

                         Задайте си въпросите:

                         ·         Какво искам да постигна?
                         ·         Какво искам да разбере аудиторията?

                         ·         Какви резултати очаквам, след
                                    като аудиторията разбере  това,      
което целя:
                      -   придобиване на знания;
                                                                                   -   промяна в отношението им;
                                                                                   -    предприемане на действия;
                                                                                   -   вземане на решение.     
                        
·         Каква информация или идеи трябва да получи аудиторията, за да постигна желаните резултати?
·         Трябва ли да предоставя цялата информация или идеи, или е възможно част от нея да се поднесе като отговор на въпроси, групови дискусии и др.?

ОЧАКВАНИЯ И ПОТРЕБНОСТИ НА АУДИТОРИЯТА

·         Численост на аудиторията?
·         Защо са дошли?
·         Искат ли да бъдат тук?
·         Каква е тяхната роля?
·         Какво знаят предварително?
·         Ще се проявят ли пристрастия?
·         Колко бързо могат да възприемат фактите и друга информация?
·         Какви са очакванията им за продължителността на презентацията?

·         Ще очакват ли да използвате флипчарт, шрайбпроектор или други визуални средства?
·         Очакват ли да им изнесете лекция или са настроени за по-интерактивен подход?
·         Как очаквате да реагират на поднесената от вас информация и как ще ви помогне това за постигане на крайния резултат?

вторник, 17 април 2012 г.

Изработване на програмна схема на тренинга - част 2

6. Въвеждането на “по-страшните” дейности /игри по роли, определени видове движения/ трябва да стане в по-късен етап от програмата. Тази предпазна мярка предполага, че в обучението има участници, които трябва първо да се отпуснат, за да могат да се включат в активното обучение;

7. Включвайте на необходимите “помощни” материали, които спомагат за активното участие на участниците, според случая за всяко занятие, като може да използвате работни листове, тестове и ребуси, за да проверите колко добре се разбира материала. В тази връзка си спомням един семинар по мениджмънт на който използвах проф. Вълчев като източник по темата. Докато двамата с него чакахме курсистите да се съберат, проф. Вълчев разглеждаше работната ми маса, която беше изцяло затрупана с помощни материали. Посочвайки към масата, самокритично казах “Доста материали, а?” Проф. Вълчев ме погледна и отговори “О, не. Това са нашите инструменти.”

8. Образователната програма трябва да се състави по такъв начин, че да предоставя възможности за прилагането на практика на новите умения. Твърде много образователни програми представят новите познания и умения, но применават твърде бързо напред по програмата преди обучаващите се да са осмилели и усвоили това което им е било предадено

9. Снабдяване на участниците с материали и други помощни средства, които те да вземат у тях и да им помогнат да приложат това което са научили на практика в тяхната работа;

10. Да си зададем въпроса: “Ефективна ли е съставената програма?” Тука имаме в предвид отсъствието на участниците от работа, заетостта на обучаващия, а така също и заплащането на други източници по темата /гостуващи лектори/, аудио-визуалните материали, удобствата, помощни материали и други;

11. Да потърсите друго професионално мнение за окончателно съставената програма, а още по-добре е да съставяте програмата в екип с Ваши колеги. Съвместно съставяне на програмата ще предотврати недоглежданията, ще покаже слабостите и противоречията и ще помогне за съставянето на една по-богата и стегната програма или курс;

            И за да обобщим ще кажем, че съставянето на образователна програма е основата за постигане на нейната ефективност. Тя е аналогична на плана на архитекта. Следователно, програмата трябва да се съставя много внимателно. За целта са необходими съвместни усилия.

неделя, 8 април 2012 г.

Изработване на програмна схема на тренинга - част 1

Ние, като обучаващи, доколкото това е възможно на практика, трябва да преобразуваме определените потребности в поведенчески или срочни цели:
1.      Да се определят или установят ключовите отговорности.
2.      Да се поставят годишни цели.
3.      Да се поставят или определят показатели за постигане на целите, така че както ръководителите, така и подчинените да имат единно, предварително установено разбиране относно това с какви индикатори и критерии ще се отчита прогреса към постигането на всяка цел.
4.      На всяко тримесечие да се проверява развитието към постигането на целите.
            И ако определянето на потребността и поставянето на поведенческите цели са вече направени, то логично е оценяването на завършеното обучение да продължи. Също така, участниците ще съдействат при оценката на проведеното обучение, чрез получаването на обратна информация от тях. Действащата максима е, че хората подкрепят това за което са помогнали да бъде създадено. Но също така, трябва да имаме в предвид и следното:

Създаване на програмна схема включва още:
  1. Използване на програмна схема, така че да можем с един поглед да обхванем цялата същност и структура на майсторските класови и степента в която са използвани методите на активното обучение, а не тези на еднопосочната комуникация. Схемата да ни показва предмета или темата на занятието, метода на преподаване, източници по темата, спомагетелни средства използвани по време на занятето, материали, които се раздават на участниците преди, по време и след приключване на занятието, ако въобще има такива и т.н;

  1. Продължителността на съвокупността от майсторски класове или продължителността на отделно занятие, включено в тях. Участниците реагират негативно към програми и курсове, които са запълнени с ненужни часове и дейности, водещи до излишно удължаване на курса, а също така и към такива, които само се докосват до същността на предмета;

  1. Образователния ден. Въпреки, че се дават почивки и време за обяд, с малко повече въображение можем да съставим програмата за деня, така че той да бъде по-приятен и по-малко уморителен. Примерно, при дневна програма  на три- до петдневен курс, провеждащ се в “културен остров”, може да имаме почивка за възстановяване от 15:00 до 17:00 ч. и занятие с висока степен на активно участие от страна на курсистите след вечеря /от 17:00 до 19:30 ч./. Провеждането на  лекции след вечеря е изключително неподходящо;

  1. Да се види дали съставената програма включва възможности за веселие и забава, чрез контактни и словоохотливи хора, изкуство, музика, ребуси, игри, упражнения и движение;

  1. Преглед на цялата завършена програмна схема с цел проверка дали не могат да се постигат по-добри резултати, чрез включването на определени дейности. Например, ако сутрешните занятия се завършат със силно въздействащ филм, игра или упражнение, това може да доведе до по-нататъшни дискусии на дейността по време на обяда. Или ако последното за деня занятие се използва като прелюдия към кратко вечерно задание;