четвъртък, 16 август 2012 г.

Инструменти за учене - част 9 - Оценъчна скала

     Както видяхме, в предходния инструмент, от отговарящия се изисква да даде еднозначен отговор. При други обстоятелства би било по-реалистично да се помолят участниците да отбележат такава степен, която отговаря най-точно на изразеното от тях становище или честотата, на която съответства тяхното поведение в конкретна ситуация. Следователно е налице необходимостта от оценъчна скала.
           
    Забележете, че те се различават помежду си както по формата, така и по оценяването:

1.   Например в тест с включено съдържание - “Моите умения като слушател”, където се използват ключовите думи “никога”, “рядко”, “обикнвено”, “често” и “винаги”, т.е. числата са заменени с думи. Освен това в подобни тестове са включени допълнителни на брой елементи за оценка, представени чрез въпроси, чрез които участниците могат да сумират фактите и да ги представят в диаграми.   

2.   Друг начин за оценяване на същия тест е този:
                        Никога     - 2 точки
                        Рядко       - 4 точки
                        Понякога -  6 точки
                        Често       -  8 точки
                        Винаги     - 10 точки
            На тази сакала най-високият резултат е най-добрия. Точките могат да бъдат и разположени в обратен ред, така че желаният резултат да бъде най-ниския. Обаче изглежда, че профила в тази процедура може да бъде от голяма полза за самия участник. Работата е там, че има множество начини да бъде представена една оценъчна скала.
            Друг начин за използане на профила е да накарате участниците да попълнят формуляра два пъти - в началото на програмата и в нейния край. Те ще използват различни формуляри за всяко оценяване като информацията от втория път ще я попълнят на първия формуляр. Това ще даде две различни форми за сравнение на една и съща дейност.
            Профилната техника е предназначена за самооценка, но също така може да бъде използвана и за оценка между самите участници. Например в програма, свързана с придобиването на знания за съветване, участниците могат да сравнят тяхното представяне както това е постигнато от връстниците им с техния първоначален метод за саооценка. Двата метода ще покажат драстичните разлики във въприятията на отделната личност и тези на нейните връстници.
           
3. Следва друга форма на оценъчна скала:
_____________________________________________________________________
1            2              3             4              5              6              7              8             9         10
ниско                                                                                                                      високо
               

вторник, 14 август 2012 г.

Инструменти за учене - част - 8 - Попълване на тестове "Да или Не"


При попълването или разработването на тестове може би сте забелязали, че те същесвуват в следните модели:

1.   Тестът просто се “опитва да изтръгне” всички възможни положителни отговори. /”Продаване на идеи на шефа” /;

2.   Тестът се стреми да изтръгне всички отрицателни отговори. /”Даване на обратна информация на работещите”/;
           
3.   Желаните отговори на теста могат да се комбинират между отрицателни и положителни, т.е. да се изисква даването или на единия, или на другия отговор, като първата половина от въпросите изискват единия тип отговори, а втората половина - другият. /”Моята практика в мениджмънта”/;

4.   Желаните отговори на теста не са разпределени по някакъв шаблон, а са хаотично разположени.

5.   Тестът е конструиран така, че да изисква от участника еднозначен отговор, а понякога се среща и другата му разновидност - да осигури повече свобода за действие, отколкото е предоставена в предходния тип.

            Няма никакво значение какъв вид ще придобие самия инструмент при неговото оформление, тъй като и петте варианта преследват една и съща цел - самоанализа от страна на участниците, която до голяма степен се постига при обсъждането на тестовете в малки групи.
            Разбира се някои съставители на инструменти биха спорили за това, че смесеният или варианта, който не се подчинява на някакъв шаблон изисква значително по-голяма концентрация от страна на отговарящия.
            Следващите вариации на инструментите, изискващи еднозначен отговор включват:

1.   Отделните точки на теста могат да бъдат представени като твърдения /”Моята практика в мениджмънта”/ или като въпроси /”Даване на обратна информация на служителите”/.  Някои автори на инструменти биха спорили за това, че тестовете, чиито точки са оформени като въпроси, са по-предизвикателни, стимулиращи, окуражаващи. Това може и да е така, но аз лично смятам, че истинското обучение се осъществява, когато се прави анализ на фактологическия материал чрез работа в малки групи или общи дискусии.

2.   Отговорите могат да бъдат разположени в кутия или на къса хоризонтална линия или просто и двете да бъдат пропуснати /кутията и линията/. Това би оказало незначително влияние върху ефекта от инструмента и зависи единствено от предпочитанията на треньора. /Харесвам “професионалният” поглед върху кутиите, както това е направено в инструмента “Продаване на идеи на кутията”/.

3.   Въпросите могат да бъдат формулирани в един от посочените два варианта: “Вярваш ли ...?” /”Даване на обратна информация на служителите”/ или “Благоприятствам ли за ...?” /”Моите възможности като посредник или предприемач са…”/. Вторият и треитят вариант може би са по-лични или подканващи, но все пак всички въпроси биха дали един стил окуражаващ повече самопознание или просто подтикващи към обикновена учебна дейност.

            Всички от горепосочените варианти не оказват почти никакво влияние върху цялостният ефект от реализацията на инструмента. Съдържанието на отделните точки на инструмента и предоставянето на възможност за анализ на нечии отговори, са основните способи за учене чрез инструмента.

сряда, 8 август 2012 г.

Инструменти за учене - част 7 - Фактори за използването им

          Дискусионен стимулатор. Всички инструменти, които се реализират в подходящия момент и среда, които имат правилно оформено и съобразено спрямо целите на програмата съдържание, са добри дискусионни стимулатори. Практиката в използването на инструментите показва, че за участниците е напълно естествено да отговарят на въпроси или да посочват твърдения, разкриващи и провокиращи техните вярвания, методи, убеждения, практика и т.н.

Стимулатор на интроспекцията. Отново, ако отделните инструменти са конструирани правилно и тяхното съдържание е насочено да обслужва набелязаните предварително цели, инструментите могат да се явят като подходящи стимулатори на самонаблюдението и самоанализата.

Събиране на информация. Инструменти от типа “Довършете изречението” “работят” добре за събирането на информация за изчисленията на индивидуални резултати. Трябва да се спомене, че инструменти от последният тип не могат като цяло да се изчисляват, т.е. получените резултати от тях служат само за ориентиране.

Време за анализ. Всяка работа с инструменти по време на обучение коства време, като при това няма никакви съкратителни процедури, които да скъсят периода до достигане на “дълбоката” дискусия. В зависимост от броя и съдържанието на отделните точки от теста, минималното време за изпълнението им е 30-45 минути, а желаното - 60-90. Анализирайте информацията, като предварително разделите групата на двойки и тройки, което спомага за по-доброто реализиране на самата дискусия. Групата от двама до трима души предоставя необходимата интимност и частност на процеса.

Групови фактори. Както бе споменато и преди, единствената възможност за негативна реакция от страна на групата е когато няколко нейни члена с “изопнати нерви” бъдат помолени да се справят с “доста разбъркан и неструктуриран”  инструмент от типа “Довършете изречението”. /Разбира се винаги някои участници могат да се почувстват доста некомфортно при попълването на тест, който те смятат за твърде личен/. Тази съпротива от тяхна страна идва от факта, че се изисква споделянето на нещата, които обикновено се казват между много близки хора и то в домашна обстановка. От друга страна, някои участници могат да възприемат този тип инструменти като такъв, който им дава необходимата за всеки човек затвореност, затова те могат наистина да попълнят теста, но това да си остане само на формуляра, без да бъде споделяно в групата.

Поле за дейност на програмата. /Обхват на програмата/.  Повечето инструменти могат да бъдат използвани за конкретните цели, които преследва дадена програма. Но някои групи, обаче, могат да не бъдат готови за прилагането на “Допълнете изречението” или “Принудителен избор” до края на самата програма. Следователно, всеки инструмент, който изисква от участниците личностни разкрития, трябва внимателно да бъде преценен и евентуално отхвърлен, а ако се стигне все пак до неговото използване, то това трябва да стане също много внимателно.

Валидност. В крайна сметка всички инструменти могат да бъдат ефикасни по отношение на техния формат и представяне, може би с изключение на тези от типа “Довършете изречението”, т.е. те като цяло трябва да бъдат добре приети от членовете на групата. Изчисляването на резултатите, развиването на един или повече профили, спомага за това. Всъщност доброто приемане на даден инструмент зависи от това дали той ще развие в себе си материал, който да засяга отделната личност. Повечето участници виждат инструментите като “забавно нещо”, дори завладяващи. Опознаването и ученето за другите, дори понякога то да създава неудобства, нещо, което си струва.


В следващите публикации ще Ви предложим някои от най-често срещаните инструменти и интерактивни методи на обучение.

събота, 4 август 2012 г.

Инструменти за учене - част 6 - Фактори за използването им

       Улеснения при постройката. “Довършете изречението” е най-лесният от типовете инструменти, които можете да съставите, а “Принудителен избор” е най-трудният. Инструментите от последния тип се съставят трудно поради обстоятелстовото, че две твърдения, които са в еднаква степен приемливи и правдоподобни поставят на отговарящия дилема, при която той е принуден да избира единия вариант. Но въпреки това и двете твърдения могат да имат достатъчно различия помужду си, за да провокират различни начини на мислене, поведение, убеждения и пр. от страна на попълващия теста.
          Инструментите от типа “Многократен избор” също не са лесни за съставяне, тъй като обучителят трябва да борави с голямо количество материал, който е важен, а същевременно от него се изисква определянето на множество модели и стилове /например лидерство, комуникиране, асертивност и пр./ Нашият пример “Моите подходи при решаването на проблеми” е “много комплексен”, въпреки че в него са разгледани пет различни подхода и стила за решаване на проблеми.

Структура. Под термина “структура” ние разбираме серия от завършени твърдения или въпроси, методика за отчитане на резултати и пр. Всички типове инструменти с изключение на “довършете изречението” притежават определена структура, докато последният се реализира в “свободна форма”.

Леснота при отговорите. Ако инструмент от типа “Довършете изречението” има за цел да изучава из основи чувства, мнения и пр., може да се окаже един от най-трудните видове за отговор. Оттук следва, че участникът трябва по “принуда” да използва свои думи и мисли за довършване на изречението. Обикновено някои участници смятат това доста трудно. Когато при инструмента от типа “Принудителен избор” не се изисква от участника проява на неговите вербални способности, той често му представя проблем поради “отделната” приемливост на групираните по двойки твърдения. Не всеки се радва на борба с възможностите. За да се улесни процедурата по даване на отговори, ние трябва да осъзнаем, че който и да било инструмент, имащ за цел да насърчи самопознание и самовглеждане в нечий стил, поведение, мнение, ценности, практика и пр., може да се окаже твърде труден за участници, които не са склонни към саморазкрития, т.е. да говорят или да се говори свободно за тях самите. За щастие това не е проблем за повечето хора, които участват в тренинги и курсове.

Стрес. В Контекста на предишните заключения, при инструменти от типовете “Довършете изречението” и “Принудителен избор”, стресът може да достигне връхната си точка, особено при даването на отговори на някои конкретни въпроси или посочването на дадени твърдения. Следователно най-добрата обучителна процедура е да се познава групата добре и ако се появи опастността от някаква негативна реакция от нейна страна, използвайте по-предизвикателен инструмент към края на програмата или просто оставете нещата така, както са. Стресът също може да бъде свързан с очакванията на участниците от програмата. Така например участниците могат да очакват някакви стресови дейности по време обучението - учене въз основа на придобиване на опит, а на практика това да се окаже “интелектуална” програма за развитие на мениджмънта, основана изцяло на филми, лекции, разучаване на отделни случаи и пр. Стресовите ситуации могат също да се дължат и на това дали присъствието в групата е доброволно или препоръчано /това може да се отнася и за цялата програма/.